Когато завършвах училище, си поставих въпроса:
каква полза точно съм извлякъл за себе си от тапията "среднист"?
Щеше ли това да отвори за мен по-широки хоризонти, щеше ли да ми помогне при намирането на работа?
И не на последно място - доколко са ми необходими ВСИЧКИТЕ знания, които придобих в училище?
Отговорите на тези въпроси са многозначни.
От една страна, без средното си образование аз не бих могъл да стана студент, да се сблъскам с този коренно различен от цялото сиво общество кръг от хора, идеи, начини на мислене.
От друга страна - за какво ми бяха отчаяно заучените електронни конфигурации на атомите от 1-А група или периодиката в развитието на римските архитектурни шедьоври....
Аз знаех как Юпитер в резултат на гравитационното си свиване излъчва в пространството повече топлина от приетата, какво е принципното устройство на синхрофазотрона, но едва ли бих могъл да пусна един най-обикновен пожарогасител, ако това недай си боже ми се наложи някога, не знаех по какви точно начини се предава и не се предава СПИН или различни венерични болести.
Просто казано: съзнанието ми беше запълнено с разни неща, на които така и не намерих прилижение никога след като съм ги изучил.
Тук възниква въпроса: необходимо ли е ученикът да бъде насилван да изучава досадни подробности, само защото " един ден може да стане физик/математик/химик ..." ?
Същевременно, обаче, малцина отделят време за теми като "Безопасност при работа с химични реактиви", "Болести предавани по полов път", въпроси от рода на "Как точно протича оплодотворението", а от там и "как да предотвратим евентуално нежелана бременност?" или "Нали всички пушиме трева - нали тя е безобидна?"...
Твърдиме, че българските деца са сред едни от най-образованите и интелигентни в света. Прави ли ги това по-щастливи, успяват ли по-лесно да се устроят в живота си след училище? По - щастлив ли е човекът, знаещ една химическа енциклопедия почти наизуст, но неспособен да реагира адекватно, когато счупи живачен термометър?
Неприятностите за ученика не свършват до тук.
В повечето случаи издадените учебници са в окаяно състояние както от методическа, така и от логическа гледна точка. В някои дори са допуснати груби психологически грешки - например неотдавна ми се наложи да преподавам в 8-ми клас урок за хигиена на нервната система. В урока присъстваше следната подточка: "Забранени за употреба вещества". На възрастен човек това няма да му направи впечатление. На подрастващия от пръв поглед - също. Но на подсъзнателно нво моментално възниква въпросът: "Толкова ли е хубаво, че ми го забраняват?"...
Не обвинявам авторите на учебниците. Един човек не може да бъде специалист по "всичко". Дори понятието "специалист в някоко области" не съществува.
Това е само една малка част от проблемите, "висящи" в едно средностатистическото българско училище.
Чрез този проект ние се стремим да поставим едно ново начало. Тук всеки може да публикува свой тест или урок. Самите потребители (както ученици, така и други учители) ще оценят доколко добре е изготвен. Тук самите ученици ще изберат кое е най-добро за тях.
